История на с.Брестовица

Категория: Информация

Публикуване

Посещения: 9778

География

В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори,

обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.

Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от Пловдив в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западни Родопи, на границата с Горнотракийската низина, на височина 297 м.

Горският фонд е с площ 2 500 ха. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, ливади, дерета, и заоблени върхове. Климатът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са канелено-горските, светлокафявите горски и планинско-ливадните.

Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 м надморска височина, а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.

Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички дървесни видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – бор и ела. От естествените широколистни гори преобладават габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог, а от иглолистните – бял и черен бор, ела, хвойна. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за дърводобив, а 95% са със специфични екологични функции.

Районът се обитава от зайци, лисици, язовци, чакали, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони; синигери, славеи, кукувици, косове, свраки, сови, бухали, сива врана, черна гарга, различни видове орли и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици (скална яребица) и лещарки – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, бракониерство и общо замърсяване на средата.

Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани мечки, диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, диви кози. В момента, част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.

История
По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през халколита. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на тракийския конник, сребърни монети и др.

Запазени са останки от манастира Св. Никола, строен по време на Търновското царство и опожарен при голямото помохамеданчване през 1666 г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно Четвероевангелие от в 17 век, Месецеслов с избрани тропари от 15 век и др., които дават основание да се предполага, че в манастира Свети Никола са се трудили книгописци.

Името на селището се споменава за първи път в турски регистър от 1576 г., където е отбелязано с българското име Бирестувиче, а по-късно носи и турското име Дереджикьой.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Религии

Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере църква, през 1848 г. е поставен първият камък на новата - Свети Тодор Тирон, осветена на 25 август 1851 г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. Иконите са изографисани от иконописците Димитър Зограф и Никола Зограф — баща и син от Самоков.

Училище и детска градина
Началото на училищното дело е поставено през 1800 г. в учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през 1835 г., а първият учител е поп Иван от Котаровия род. Днес Основно училище Христо Ботев разполага с три сгради и богата учебно-материална база.

Читалище

Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през 1873 г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. Песните и танците, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската.

 Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица — коледуване, бъднуване, къпънки, туйкане. Особено място заема представянето на ритуала зарязване, свързан с празника на селото — Трифон Зарезан — обвързан с основния поминък на населението — лозарството.

Към читалището функционират:

    ♦  самодеен младежки танцов ансамбъл Тракийци с много богата дейност и изяви в страната и чужбина;
    ♦  детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност;
    ♦  женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни;
    ♦  женска певческа група за стари градски песни.

Спорт
Спортното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на 20 век, под формата на гимнастически дружества и футболни отбори.

През 1950 г. е основано „Дружество за физическа култура и спорт“, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество „Виктор“. То развива баскетбол, футбол, шахмат и борба.

От Брестовица тръгва спортната кариера на Ваня Гешева в кану-каяка – първият български олимпиец с три медала от една Олимпиада, а в академичното гребане победи жъне Магдалена Булгурова-Георгиева.

Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През 1982 г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В настоящия момент в нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори.
 

Културни и природни забележителности
Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона „Бряновщица“, намираща се на 12 км от Брестовица и на 930 м надморска височина. Районът предлага борато растително разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др. Днес вилна зона „Бряновщица“, разполага с 240 частни вили и през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи.

„Кулата“ в местността „Бряновщица“ е централна част от руините на чифлика на тъмръшкия властелин Ахмед ага, владял 18 села от територията на днешната община Родопи по време на османското владичество. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец е внушителен с развалините си до днес. Неговите зъбести стени, белите комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват за богатството и влиянието на стопанина.

Ловна хижа „Бряновщица“ е построена през 1935 г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването и? се използва за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокоествието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери.